Фото: Сдружение "Лумен"
31 октомври 2023, вторник
Ракурс
На 8 октомври в Ахтопол за осма поредна година бяха раздадени наградите на Национален литературен конкурс “МОРЕТО!”, организиран от сдружение "Лумен".
Жури в състав председател Митко Новков и членове Христо Карастоянов и Ина Вълчанова определи следните фаворити сред повече от 200 участници:
Категория “Проза”
Специална награда “Георги Ингилизов” - Румен Денев – гр. Казанлък
/парична премия от 1000 лв. и пластика/
Първа награда - Ина Иванова – гр. Пловдив
/парична премия от 300 лв. и плакет/
Втора награда - Велина Минкова – гр. София
/почивка за двама в Ахтопол от Апартаменти Sunrise (ваучер за 2 нощувки) и плакет/
Трета награда - Далия ал-Халил – гр. София
/парична премия от 150 лв. и плакет/
Награда “Винаги море” - Камелия Панайотова - гр. Провадия
/плакет/
Награда от Galera ah gallery - Чая – гр. София
/грамота и картина на художника Александър Телалим/
Категория “Поезия”
Първа награда - Екатерина Григорова - гр. Добринище
/парична премия от 300 лв. и плакет/
Втора награда - Александър Христов – гр. Велико Търново
/почивка за двама в Ахтопол от Апартаменти Sunrise (ваучер за 2 нощувки) и плакет/
Трета награда - Александър Арнаудов – гр. София
/парична премия от 150 лв. и плакет/
Награда “Винаги море” - Виргиния Захариева – гр. София
/ плакет/
Награда от Galera ah gallery - Тони Теллалов – гр. Карнобат
/грамота и картина на художника Александър Телалим/
Награда от „Черноморски институт” - Живка Иванова – гр. Бургас
/парична премия от 200 лв. и грамота/
На награждаването, което се състоя в артистичното пространство на “Галера ah Gallery”, присъстваха председателят на сдружение "Лумен" Катя Съева и членове на сдружението, представителят на журито Ина Вълчанова, част от наградените автори, водещият на предаването “Гларуси и шамандури” Георги Янакиев, който предава на живо по БНР награждаването, както и други гости и приятели на конкурса.
Автор на плакетите е ловешкият художник Тихомир Витков.
За визията им е използван двустранен отпечатък на монета от електронова сплав (бяло злато – естествена смес от злато и сребро) на град Кизик (Малоазийска Мизия) от края на VI – първата половина на V в. пр. Хр. Открита е в северния ахтополски залив и се съхранява в музейната експозиция "История на котвата", създадена в Ахтопол от сдружение "Черноморска Странджа". На лицето на монетата е изобразен коленичил млад мъж (сатир) с голям паламуд (турук).
Днес публикуваме стихотворенията на Екатерина Григорова, отличени с Първа награда в категория “Поезия”
ЕНДЕМИЧНО МОРЕ
Такава е тази планина: море ендемит.
Сутрин мирише на дъжд.
На обяд грейва малко слънце.
И пак замирисва на дъжд.
Следобед вали.
Вечер мъгли се издигат
все по-високо нагоре,
където една жена с глава на риба меч
кърпи брега, вместо мрежа.
Когато мрежата е готова,
рибарката спуска лодката
и нагазва в лавата от дълбок сняг,
облаци и гранит.
Кислородът е рядък,
докарва видения и градушки
на орловата папрат.
Ала не и на жената меч.
С постоянството на подвижността,
тя лови ледени перли в откритите
сини езера и в солените преспи.
Долу в зелените изумрудени лагуни
вятърът общува със своята градина
на октопод.
Чуват се ветрилата на цветовете ù в изгрева.
Късно вечер една пеперуда се връща
в хартиения фенер,
светейки с единственото си крило
на върха на мрака.
Но морето е по-плътно от нощта,
по-високо е от пламъците на звездите.
И няма какво да разказва жената
в солените планини,
освен на рибите за рибите.
ТОПЛО, ТОПЛО МОРЕ
Вечер морето ме сграбчваше през рамо:
"Ще ти покажа мрака, звездите",
и здраво прегърнати,
двамата с морето залитахме
като любовници от мъчително щастие –
без мрак и звезди.
Понякога морето не знаеше да плаче:
напрегнато се издуваше,
вкаменено цялото от един подмолен миг.
Тогава загребвах пяна с крайчеца на шала си:
"Ще плача вместо теб:
нищо не е свършило още."
Така морето знаеше, че нищо не е свършило още.
Спомняхме си, че скоро настъпва нощта
и то хващаше обратно пътя за вечността,
аз – пътя за вкъщи.
ПРЪСТЕН
А после привлечена от празното място в небосвода,
изчезнал в мрак,
вървя в посока на сирените –
на лъхове, долитащи откъм морето.
Пружинирайки с моята лабилна немска щека
в града на някогашната ни ковид ваканция,
сякаш стъпвам по друга беловласа суша.
Вълните все така оглашават любовните си разбивания.
Все още ми е любипитно как се променя
държанието на вятъра спрямо дъжда
и дали юката, която тук вирее,
расте докрай възможностите си?
Толкова са мили личицата
на прибралите се у дома рибарски лодки,
които примляскват блажено и замлъкват блажено в нощта.
Най-ярката сънувща звезда,
стиска с юмруче края на възглавницата си от мрак.
А после неусетно се отпуска
и гасне бавно със сестрите си на небосвода –
докато главите на земните бебета,
клюмат една подир друга в уханно бельо
от обич и чистота.
В тази черноморска нощ с музика – без танци –
издути от неспирно доволство въртящи се гайди
и семейни оркестри, развеселявани от надхитрянето,
се плъзгат по водата с лекотата на богоизбрани тела,
с естествената елегантност от ленените ризи,
със смях, който цопва като монета за късмет там,
където бездиханна,
материята на H2O целува отворените очи
на подутите крави;
където се обръщат фантастично от бурята
крайници на телета и кухненски маси.
Където овъглени от канонадите
на войната делфини пробуждат
на светлината ръждиви, златни
и черни прашинки от обич и чистота.
***
Екатерина Григорова (р. 1975, Добринище) е българска поетеса и преподавателка в департамент „Средиземноморски и Източни изследвания“ при Нов български университет. Авторка на множество публикации на поезия. Нейната първа стихосбирка „Фарадеев кафез” (Жанет 45, 2013) е отличена с награда от Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет” (2013), както и с номинация за „Национална награда за литература Памет (година първа – година на Иван Методиев)” – 2013 г. Втората й поетична книга – „Дъска по мокрия пясък“ (Ерго, 2014) – е една от най-номинираните за литературните награди на 2014 г., включително за Националната награда „Иван Николов“ и Наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев“.
Екатерина Григорова е лауреат на Националната награда „Биньо Иванов (за принос в развитието на българския поетически синтаксис)” – 2014 г., както и на Националната „Славейкова награда“ (втора награда) за същата година. През 2021 г. Екатерина Григорова печели Специалната награда от Националния литературен конкурс „Морето“ в категория „Проза“.
Сподели в социалните мрежи